СМИСЪЛЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО СПОРЕД БЪЛГАРИТЕ

резюме

            Изследването на феномена мълчание е част от по-обширно проучване, чиято цел е да разкрие представата на българите за невербалната комуникация. Изследването бе проведено чрез: а) вербален асоциативен експеримент, б) анкета и в) анализ на фразеологизми. Участниците в изследването са 140 лица (мъже и жени) на възраст от 17 до 55 години.

            Данните от изследването позволяват мълчанието да се анализира като: а) национално-културен феномен - (въпросът “какво казва българската традиция за мълчанието”); тук мълчанието се свързва с философския въпрос за смисъла на нещата въобще и с представата на българите за пространството, тялото и ума като вместилища, в които смисълът се съхранява (чрез мълчание - вътре) или се отчуждава, профанизира (чрез говорене - вън); б) когнитивен (езиков) феномен  - (въпросът “какво казва самото мълчание”); тук мълчанието се разглежда като паралингвистично изразително средство - то изцяло замества, подсилва или опровергава казаното чрез думи; специално място в анализа се отделя на кинетичните прояви, които често го съпровождат - лицева експресия, поглед, жестове, телодвижения и поза; в) комуникативен инструмент (въпросът “защо настъпват паузи по време на разговор”); тук мълчанието се разглежда в аспектите самопредставяне, слушане/изслушване на партньора, обратна връзка в диадата/групата, емоционални преживявания, атитюди на участниците в комуникацията; специално място в анализа се отделя на отношението към паузите и мълчанието както на самите говорещи, така и на партньорите им в разговора; г) извънкомуникативен феномен - (въпросът за “вселенското” мълчание, тишината и спокойствитето като противоположни на шума и хаоса).

            Данните от получените резултати се сравняват според критерия пол на изследваните.

            Някои от получените данни за възрастни индивиди в норма се съпоставят с данни, получени при заекващи възрастни лица. Целта на сравнението се провокира от хипотезираното от нас схващане, че флуентността на речевия поток е важен фактор за перцепцията на говорещите като “добри говорещи”. Заекващите лица имат този основен проблем - дисфлуентен, изпълнен с паузи и хезитации говор, който ги поставя в групата на лошите комуниканти и предопределя промени в комуникативното поведение на флуентните участници в общуването.

Росица Якимова

Логопед

Логопедичен Център Ромел

НБУ