СИМВОЛЪТ -  ЧРЕЗ ТЕРМИНА КЪМ ЗНАКА

(ИЛИ ПРОЕКТ ЗА СЕМИОТИЧЕН ПЪРФОРМЪНС)

 

ДОЦ. М. ЧОМАКОВ

 

 

            Преди всичко искам да оправдая използването на понятието термин в заглавието на тази лекция. За целта трябва да поясня нейното значение в общоприетия и смисъл и в контекста на моето съждение. Затова ще цитирам речника на чуждите думи в българския език, издание на БАН от 1982 година:

            Термин – лат. Terminus – предел, граница. 1. Дума или словосъчетание, употребявани в някои области на науката, техниката и изкуството като наименование на предмет, явление, свойство, процес или отношение. 2. В логиката – название употребявано за означаване на съставните елементи на съждението: субекта и предиката. 3. Мит. – Бог на междите, почитан най-често във формата на синорен камък в древния Рим.

            Ако поразсъждаваме върху тези обяснения ще стигнем до извода, че това са думи необходими да очертават границите на дадена наука, философско течение или изкуство. Спецификата на техните термини очертават ясно различията им. Те са нещо като запазен знак в определената област. Необходимостта от такава диференциация е породила усилено творчество в тази област, което е предизвикало и езотеризмът им. Сега, за да общуват помежду си е необходим превод.

            Очертавайки границите на тези области в науките и изкуствата, чрез словото, термините или по-точно използваната терминология     изгражда литературния й облик. Този облик търпи непрекъснато развитие, не само като функционална необходимост, но и като лингвистична мода. Тенденциите на тези промени предизвикват и необходимост за цялостна визуална промяна.

Терминът изгражда цялостния интелектуален облик на дадена област в науката и изкуството.

Това интелектуално съревнование предизвиква непрекъснато покачване нивото на диференциране на отделните играчи до такава степен, че то се откъсва от разбираемостта на традиционния език. Цялата тази сепаратистка тенденция повлича със себе си и другите атрибути на словото. Един  от тях е ЗНАКЪТ.

 

Какво роля изпълнява знака в една толкова затворена система, изградена само за посветени в областта?

 

За целта трябва да проследим логиката на необходимостта за вербализиране на идеята, породила тази необходимост.

Всеки търсещ изследовател, в която и да е област на науката или изкуствата съзнава съзнателно или подсъзнателно, че идеите се раждат, за да може едно външно намерение да стане факт. И понеже същите тези изследователи знаят, че намерението винаги е продукт на някаква мислеща структура, трябва да я уточним.

В различните културни пластове, в различните философски течения и научни търсения, създаващият намерения се нарича по различен начин. Това е точно в стила на оня сепаратизъм за който споменах преди малко. Това различие е породено от необходимостта да се афишира оригиналността и правото на авторство на заградената и наситена с собствена терминология област.

И понеже тези дни се зарових в книгите на един известен изследовател на символиката от гледна точка на психологията – Густав Юнг, ще използвам неговото понятие – колективно несъзнавано, но интерпретирано за случая като – колективно съзнание.

И така, колективната необходимост от развитие в определена област на живота поражда намерение, което трябва да бъде осъществено. То, преди всичко трябва да достигне до съзнанието на търсещия изследовател. Единственият разбираем език на това колективно съзнание е езикът на символите. Чрез тяхната универсалност посланията му достигат до всички търсещи изследователи. А универсалността им се гради на възможността да се възприемат от търсещите чрез интуиция или логични познания. Търсещият в съответната област, подготвен от обучението си и подпомаган от вродената си логика възприема идеята и я превежда чрез знаци на езика, възприет от общността.

 

Това е моята логика на търсещ практик. Аз търся нещата в областта на приложните изкуства и по-специално в визуалните изкуства.

.Творецът, който използва визуални инструменти за своята работа трябва да бъде майстор в този превод. Той трябва добре да познава символите на своето време.

 

Какво е това понятие?

 

Психологът Карл Густав Юнг ни обяснява:

 

• Онова, което наричаме символ, е термин, наименование или дори картина, които, макар и познати във всекидневния живот, освен своето конвенционално и явно значение имат и специфични съдържания. Те намекват за нещо неясно, непознато или скрито от нас.

• Една дума или един образ са символни, когато съдържат нещо повече от своето явно и непосредствено значение. Те имат по-широк несъзнаван аспект, който никога не е точно дефиниран или напълно обяснен. Нито пък можем да се надяваме, че ще го дефинираме или обясним. Когато умът изследва символа, той стига до идеи, които са извън обсега на разума. Колелото може да насочи нашите мисли към схващането за божествено слънце, но тогава разумът трябва да признае своята некомпетентност – човек не може да определи едно божествено съществувание. Когато с всички наши интелектуални ограничения наричаме нещо божествено, ние само му даваме име, което може да се основава на вяра, но никога на очевидни факти.

Понеже има безброй неща отвъд границата на човешкото разбиране, ние постоянно използваме символни термини, за да представяме идеи, които не можем да дефинираме или разберем напълно. Това е една от причините, поради която всички религии използват символен език или образи

 

Явно символите са универсални понятия, които се възприемат по различен начин в различните времеви отрязъци. Те са обобщени за всички нас само в менталните ни контакти с колективното съзнание.

Всеки интелектуален творец трябва да може да обхване в съзнанието си различните нива на информация, да ги постави в координатната си система и чрез сравнителен анализ да намери сходствата с други такива.  Тогава вече може да намери адекватни символи, които да са универсални като употреба.

 

Пак цитирам Юнг:

 

• Това, което казах за несъзнаваното, е само една обща скица на природата и функционирането на тази сложна част от човешката психика. Но то трябва да е посочило вида подпрагов материал, от който спонтанно се произвеждат символите на нашите сънища. Този подпрагов материал може да се състои от всички нагони, импулси и намерения; всички възприятия и интуиции; всички рационални и ирационални мисли, заключения, индукции, дедукции и предпоставки; всички видове чувства. Всяко едно от тях може да бъде частично, временно или трайно несъзнавано.
• Факт е обаче, че към спомените от едно отдавнашно съзнавано минало, съвсем нови мисли и творчески идеи също могат да бъдат представени от несъзнаваното – мисли и идеи, които никога не са били съзнавани преди. Те израстват от тъмните дълбини на духа като лотос и формират най-важната част на подпраговата психика.

Ние откриваме това във всекидневния живот, където дилемите понякога се решават от най-изненадващи и нови предложения. Много художници, философи и дори учени дължат някои от най-добрите си идеи на вдъхновения, които идват внезапно от несъзнаваното. Способността да стигнеш до богата жила на такъв материал и да го пренесеш ефективно във философията, литературата, музиката или някое научно откритие е един от основните белези на това, което се нарича гениалност.

 

           

           

            Необходимостта да се работи с инструментите на колективното несъзнавано предизвикват това изискване. Да намериш най-точните символи, да ги сравниш със символите на подобни тези заложени в това несъзнавано през вековете и да ги материализираш във вид на визуален продукт, може да стане само с помощта на ИНТУИЦИЯТА.

 

            А интуицията е инструмент само на пораснали творци. А тях ги наричат ГЕНИАЛНИ.

 

Символът вкаран в композицията на една знакова интерпретация я прави достъпна за всички четци на текста. Символът притежава магията на колективното познание.

И отново Юнг:

• Знакът винаги е нещо по-малко от понятието, което представлява, докато символът винаги съдържа нещо повече от неговото очевидно и непосредствено значение. Символите са естествени и спонтанни продукти. Не някакъв гений някога е седнал с перо или четка и е казал: “Сега ще измисля един символ.” Никой не може да вземе една повече или по-малко рационална мисъл, достигната като логично заключение или като нарочно намерение, и да й придаде символна форма. Независимо от фантастичните украшения, които може да се поставят на представа от този вид, тя винаги остава знак, свързан със съзнаваната мисъл зад него, а не символ, който намеква за нещо, още неизвестно. В сънищата символите се появяват спонтанно, защото сънищата се случват, а не се измислят; следователно те са основният източник на цялото ни познание за символиката.

·        Но трябва да отбележа, че символите не се появяват само в сънищата, а във всички психични явления. Има символни мисли и чувства, символни действия и ситуации. Често изглежда, че дори неодушевените обекти съдействат на несъзнаваното в подредбата на символните модели.

• Има много символи обаче (сред тях са и най-важните), които не са индивидуални, а колективни по произход и природа... Но всъщност това са колективни представи, излъчени от праисторически сънища и творчески фантазии. Като такива тези образи са неволни и спонтанни прояви и в никакъв случай не са нарочно измислени.

 

 

И така психологът Юнг сравнява понятието знак с понятието символ и по този начин ни обръща внимание за тяхното сходство и различие. Затова нека да си спомним цитирания в началото на лекцията речник на чуждите думи, където ни обясняват, че Термитът е синурен знак за притежание. Юнг ни казва , че знакът е по-малката част на понятието, а символът  носи в себе си голямото послание на колективната банка информация. Но всичките тези понятия са инструменти за изграждане на една илюстрация. Тя илюстрира намерението на колективната необходимост. Вграждайки ги вътре в нейната същност, илюстраторът я превръща в ТЕРМИН.

 

Илюстрацията във всичките и нейни форми може да се приеме като специфичен термин в специфичен текст, но същевременно да е и мост между две специфики. Тя, според мен, е мост  за преминаване на информацията и в дълбочината на колективното съзнание.

 

И понеже ние преди всичко сме практици, заедно с нашите студенти от “Визуални изкуства” ще направим опит да изградим ПЪРФОРМЪНС с амбицията да проумеем разликата или връзката между тези две понятия. За да проверим дали символът се променя като знак повлиян от ограденото от термина пространство, ще изградим пластични или графични техни форми в различна среда. Ще ги поставим в променяща се среда и ще търсим различията. Накрая ще ги разрушим, за да проверим тезата на Хегел, че знакът изчезва с разрушаването му, а символът остава вечен.

Този творчески процес ще бъде разпилян в времето и затова ще го документираме с техника. Филмът ще ви го предоставим в пространството на интернет с възможност за форум. Надявам се на вашето участие.

 

Благодаря за вниманието ви.

 

Доц. Михаил Чомаков